Меню Затваряне

От приюта за бедни до подиума – историята на една жена, която преобръща света на жените.

Жената, позната днес като Коко Шанел, е започнала шеметната си кариера буквално от нулата. Нищо не подозираща какво я очаква, тя с размах преобръща разбиранията на тогавашното общество за красота, мода, изисканост и вкус.

  • Габриел Боньор Шанел се ражда в приют за бедни на 19 август 1883 г. Има две сестри и трима братя. Родителите ѝ живеят в крайна бедност. Майка ѝ умира, когато Коко е на 12 години, малко след това баща им ги изоставя. Децата са настанени в дом за съраци в католически метох. Именно там Коко се научава да шие.
  • Едва навършила пълнолетие, Габриел напуска метоха и постъпва като шивачка в местен цех. Не й е било позволявано да шие собствените си модели, тъй като не била квалифицирана като професионална шивачка.
  • Именно през този период от живота си Шанел се запознава с изключително богатия Етиен Балсан. Освен към парите, той се отличава с вкус за жени и удоволствия. Благодарение на него Габриел забравя за мизерията, опитва вкуса на живота на богатите и навлиза в хайлафа на тогавашното време.
  • Свикнала да работи, тя започва да шие шапки за новите си елитни приятелки. Разкривайки вкуса си към новаторство, Коко бързо кара всички дами от хайлафа да се влюбят в творенията й. Умна, млада и смела, Коко бързо се усеща, че за пръв път през живота си има възможността да бъде независима. Напуска имението на Балсан, нанася се в апартамент в Париж и стартира от нулата карирата, която години по-късно ще я превърне в икона.
  • Освен с изгарящото си желание да бъде независима и господар на собствената си съдба, Коко е известна и с това, че никога не е правила предварителни кройки на дрехите си. Тя обичала да работи директно върху модела си, да реже плат и да забожда с карфици, да шие на колене пред манекена с конец в уста. За Коко Шанел нямало правила и граници. Тя използвала платове, които по онова време били приемани за „мъжки“, тъкани като жарсе, за които се е смятало, че са само за бедни хора и богатите не можели да си позволят да бъдат виждани по този начин. Веднъж, без да иска, Коко изгаря къдриците си, което й налага да се подстриже късо. Живеейки в ерата на култа към дългите гъсти коси, тя предизвикала скандал, но бъдейки себе си – Коко смело и гордо носи късата си прическа, като постепенно тази мода се налага и сред други жени. Постепенно тя разбива на пух и прах разбиранията, че една жена има нужда от корсет, букли и тежки рокли, за да бъде красива.

Икономическата обстановка след Първата световна война и наближаваща Втора благоприятства за бързото въприемане и налагане на дрехите на Шанел. Жените нямат възможност да си шият кукленските рокли с толкова много плат и дантел, а от друга страна и не желаят да продължават – новите модели им дават много повече възможности за свободно движение.

  • Коко смело и без задръжки налага късите поли, тънките ризи, дългите цигарета и красивото сако. Именно това сако – с тежки златни копчета и прави линии, се превръща в запазената марка на Шанел.
  • Макар и толкова добра, Коко продължавала да бива отхвърляна от утвърдения елит. Те не можели да преглътнат буржуазното си схващане, че тя е просто една бедна шивачка, крояща, за да се прехранва. Това обаче не притеснява Коко. Тя много добре знае коя е и какво цели.
  • Имемно тя първа сред дизайнерите създава свой собствен парфюм – Шанел 5. Ароматът е верен на иконния й стил – нестандартен, смел и различен от всичко, което се предлага до момента. Парфюмът е съчетание от различни миризми, а до този момент са се продавали еднородни аромати. Известно е, че Коко нарежда пробните в бутиците й да бъдат пръскани с парфюма като маркетингов трик за повече продажби. Разбира се, стратегията е успешна.
  • С избухването на Втората световна война, тя затваря бутиците си и се мести да живее да в хотел Риц, който нарича свой дом до смъртта си на 10 януари 1971г.
  • Макар и вече далеч от модния подиум, духът на Коко Шанел продължава да живее във всяка една съвременна жена. Смела, амбициозна, безстрашна, упорита и неуморима – тя е лицето на всичко, към което всяка успяла жена се стреми, а белегът на делото й остава обезсмъртен във всяка пола, всяка риза, всяка изчистена блуза и всяко сако, които днес приемаме за неизменна част от облика на модата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *